19 дек. 2005 г., 22:15

Бях влюбена

236 0 22

Още ме боли и още ми е топло –<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

остави ме, нека да претръпна

от целувките, от думите, от всичко...

Дай ми време, за да се отдръпна.

Още чувам, че сърцето ти е спряло

да мечтае, да се моли и да вярва

и се радваш на поредната раздяла

без сълзи, без смисъл, без пощада.

Да, но моето тупти, тупти и в тебе

огънят на вчерашните страсти

и ако днес решиш това да му отнемеш –

ще бъде само опит за безстрашие.

Догарящи мечти се колебаят

за чувствата, нанизани в гердан,

с които те прегръщах и желаех

така далечен, чужд и неразбран.

Дори частица няма да загубиш

от мен и моето обичащо сърце,

но докато избираш и се чудиш

аз ти признах – Обичам теб.

И това, естествено, те преобърна,

прекърши теб и мен сега

остана нищо, нека се прегърнем

и за последно да целунем спомена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много добре подреден и чувствен стих
  • Браво!Невероятно е!Много ми допадна 6-ца от мен
  • Браво -добро попадение!Времето не лекува болката, просто се научаваш за живееш с нея - ако чувствата ти са истински този спомен често ще ти гостува!
  • От мен също поздрав за написаното,но не съм съгласна с това,че болката не минава...За всяка болка има лек.Само слабия човек няма смелост да се изправи пред нея и да я преодолее.Светът е хубав,само тогава,когато отворим очите си за него и сме готови да се изправим пред всичко.
  • Браво!