Бяла нощ
Онази нощ валеше сняг кристален
и с леден дъх ни бузите гореше...
Снежинките валяха на парцали
и беше тихо... чудно... Парка спеше.
А ний, сами по белите алеи,
с усмивки топли и със взор унесен,
следяхме тези малки бели феи
и слушахме безмълвната им песен.
Докосвахме лицата си студени
с меки, нежни пръсти, с топли длани.
Очите ни блестяха озарени
от вътрешния плам на любовта ни.
А белите снежинки, танц запален
над двама ни безмилостно въртяха.
Онази нощ валеше сняг кристален...
И беше тихо... чудно... Всички спяха.
и с леден дъх ни бузите гореше...
Снежинките валяха на парцали
и беше тихо... чудно... Парка спеше.
А ний, сами по белите алеи,
с усмивки топли и със взор унесен,
следяхме тези малки бели феи
и слушахме безмълвната им песен.
Докосвахме лицата си студени
с меки, нежни пръсти, с топли длани.
Очите ни блестяха озарени
от вътрешния плам на любовта ни.
А белите снежинки, танц запален
над двама ни безмилостно въртяха.
Онази нощ валеше сняг кристален...
И беше тихо... чудно... Всички спяха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
