Бяло
В пропастта от тишина изгубена отново е мисълта за теб.
Аз ги чувам, те се връщат, пореден път, отново лек.
Бялата дълбочина е мястото за търсене, намери ме!
Не ме виждаш, с гръб побягваш, хапчета за спомен. НЕ!
Помня цветовете, бялото море с белия плаж, под бял дъжд.
Сгънат съм в ъгъла, с чаша вода и Бога вездесъщ.
Тихо пристъпват белите сенки, ще ме убият с ръце.
В гроба ще нося бяла молитва, дано ме запомниш поне.
24.10.2002
Аз ги чувам, те се връщат, пореден път, отново лек.
Бялата дълбочина е мястото за търсене, намери ме!
Не ме виждаш, с гръб побягваш, хапчета за спомен. НЕ!
Помня цветовете, бялото море с белия плаж, под бял дъжд.
Сгънат съм в ъгъла, с чаша вода и Бога вездесъщ.
Тихо пристъпват белите сенки, ще ме убият с ръце.
В гроба ще нося бяла молитва, дано ме запомниш поне.
24.10.2002
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Все права защищены
