България
Моя бедна Родино, моя майко велика,
не тъгувай за своите блудни чеда!
Накичи се напролет със синчец и иглика,
изправи гордо стройна снага.
Млади българи гонят мечтите си...
Бурен вятър на запад отвя
синовете и дъщерите ти
и от болка - ти тъжно запя.
Тъжно пеят селата безлюдни
и нивята, обрасли в трънак,
недоимък децата прокуди...
Ще ги видиш ли някога пак?
Оредяха дори градовете...
Там - комини фабрични стърчат,
онемели, с очи към небето,
те не дишат... Да, не димят.
Изправи се, понесла теглото
на предателства, гняв и лъжи,
отърси се, Родино, от злото -
своя трънен венец захвърли!
Не плачи. Те, децата ти, носят
част от твоето нежно небе,
къс море, вик на гларуси боси...
Любовта все към теб ги зове...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Симова Все права защищены
