20 июн. 2006 г., 23:25

Часоввникът на времето е спрял

142 0 18


 

 

Часовникът

на времето

е спрял

в ритъма

на моя стих,

запял

с полъха

на жажда,

която порив

за живот

поражда

чрез онзи,

уловен

от тебе миг,

в който чува се

камбанен вик,

а той

процеси

преобръща

и в тях гласът ми

се завръща,

без маска

на слепец

или пък на лутащ се

хитрец

и душата ми,

в страх прокудена,

чувстваща се слаба

и изгубена,

почва тук открития

да дири

като свои надеждни

ориентири.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...и душата ми,
    в страх прокудена,
    чувстваща се слаба
    и изгубена,
    почва тук открития
    да дири
    като свои надеждни
    ориентири."

    Вярвам,че ще намериш своите ориентири!
    Поздрави!
  • Здравей, Мария!
    Намерил съм ги!И много се надявам ти да ги знаеш...
    Поздрав!
  • Поздрав за всички чрез отговора ми към Лъки!

    Времето
    с любов
    се спира-
    чрез познатото ни
    тъждество,
    от което радостта
    извира
    в озарението
    на тържество.
  • Интересно и много образно.Чудесно е!Поздрави!
  • "и душата ми,
    в страх прокудена,
    чувстваща се слаба
    и изгубена,
    почва тук открития
    да дири
    като свои надеждни
    ориентири."
    Хубав стих!
    Обичам да чета творбите ти рано сутрин, за да мога после да си разсъждавам цял ден. Във всяка една от тях все си намирам по нещичко, върху което да умувам.