20 апр. 2005 г., 22:25

Черна сянка

155 0 6
Ти идваш бавно и никога не си отиваш,
вкопваш се в някой с нечисти ръце
и накрая душата му взимаш.
Какво очакваш от него въобще?

Очакваш да плаче, да блъска, да чупи,
очакваш да моли за капка пощада
и да си мисли, че може да купи
това, от което изпитваш наслада.

Обичаш навярно  сълзи да крадеш,
обичаш да казваш на смъртния жалък.
Взимаш душата му и бягаш далеч!
А сърцето му, то не струва и залък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Звучи осъждащо и някак песимистично. Харесва ми Поздрав
  • Много тъжни истини си открила в това стихотворение. Надявам се за напред да пишеш по-весели стихотворения. Браво!
  • Много ми харесаПоздравления
  • Звучи осъждащо и някак песимистично. Харесва ми Поздрав
  • Много тъжни истини си открила в това стихотворение. Надявам се за напред да пишеш по-весели стихотворения. Браво!