Червеният конец се свърши
Червеният конец се свърши
Съшитото с червено не личи
След всеки наш скандал и караница,
пришивах зейвалата рана с бял конец.
И сега сърцето ми е като мартеница.
Шев - до белег, досущ лицето на боец.
Нищо... нали все пак, душата си спасих!
Че съм сам – резултата е за моя сметка.
И думите като подреждам в стих,
оправям се от раните и грозната им плетка.
Защото, от чувствата и любовта си не пестих.
Стига вече рани, че свърши се и белият конец!
Нищичко за утре не запазих и не скрих.
Така освободих сърцето си – пленен щурец.
Не чуваш ли? Пее за самотата и надеждата във мрака,
балади нескончаеми и тъжни - на слепец.
Завинаги разбрало – любов, от тебе да не чака.
Щурецът никога не пее в плен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анастас Анастасов Все права защищены
