11 сент. 2005 г., 14:33

ЧРД

155 0 2
Трудно,но вървим напред.
Уморени са нозете.
Денем ставите болят,
а по нощите-сърцето.
Вятър хладен ни завя,
хоризонтът се намръщи.
А душата ти-врата
на стара,но уютна къща.
Повдигни глава и виж-
рози и деца растат,поете.
Важното е да сме в крак.
Лудо слънце ще ни свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии