Циганка
Циганската кръв-скитническата,
пак я на пътя изведе.
Тежки коси разпусна,
кръшна снега разчупи,
шарени поли запретна,
вран кон-трижд от сажди по-черен поведе.
луди песни през рамо преметнати,
глас от тънка,мека коприна,
змийски извики развива,
с босоноги стъпки се слива.
Планини с ехо отвръщат,
кавал на овчар им приглася,
а малинени устни-момени,
от пуста обич нагарчат,
дето само чергари познават
обич-дива,първична....
на дъх отровен изпита,
в ситно сено овъргаляна,
гола с вода попита,
в магия и муска скрита.
Из поляни гонена,повалена,
с остри ножове пременена,
пуста луда обич-забранена.
Циганското сърце-скитническато,
нея тихомълком нашепва,
за ръце-силни,мамещи,
с глас на кавал я повиква
име познато-гальовно,
планини песни преброждат
тъмни лятни вечери
и една през друга подвикват
за стари родни катуни.
Циганската душа-любящата,
често назад се извръща,
шарени поли заплита..
за ръчица назад я поведе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Все права защищены
Кой е Усин Керим...аз не предпочитам каноничното оформяне на стиха, но това повечето хора тук го знаят от един друго място.
