...Да те прегърна!...Да ти обясня!...
Душата ми ранена се терзае.
Раздира се от болка всичко в мен...
През най-трудното сега преминавам,
за да си върна усмивката...
И ще я върна!
Всичко осъзнавам!
Но къде е Светлината, ми кажи?!
И колко още трябва да страдам?!...
Нося в себе си товар от вини...
Сълзите си изплаках, но и днес
в очите ми блестят сълзи...
И както казах вече, навън е Слънцето,
а в мен са дъждът вали...
...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Ганева Все права защищены
и това стихче ми хареса!Получаваш заслужена 6_ца!Провери си пощата! Поздрав!
