Дали
Самотен съм ... <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
но грях ли е това
да бъдеш сам
и да преливаш
в щедрост,
когато тъмноликата луна,
раздава своето лице
на милиарди
мраморни души,
уви –
със лоени сърца?
Аз сам съм...
но нали това е миг
във който гузен и пиян,
прибирам се окаян романтик –
разочарован и разколебан.
Но ето...
татък е завоят,
а после в къщи –
утре трезв.
Дали ще срещна
истината своя
или пък
срещнал съм я
днес?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
