Дали е обич...

Мисъл подир мисъл, Дума след дума, Питам се има ли смисъл Да вярвам в тази заблуда? Мисля и отговор в себе си търся, Но, уви, все не го откривам, Не знам какво аз чувствам – Дали те обичам или мразя и презирам… Не – да мразя аз не мога, Така и не успях да се науча, Затова все страдам – Това що искам никога не ще получа… Но що за обич е това? В нея няма огън, жар, Има само мъка и тъга, Сякаш е една безмълвна твар. Това ли аз заслужих, Това ли искаше да сториш? Е, успя! Но и аз те забравих, За прошка – не, недей да ме молиш!