Дневна пеперуда, нощна пеперуда
Давах
красотата на душата си,
а после
ме превръщаха в кал.
Вземаха цветове,
блясък
и музика
и ме захвърляха
без капка жал.
Красивата пеперуда
ставаше
парцалена илюзия...
И така-
до следващия път.
Отново градях
и рисувах,
извайвах се...
за някой друг.
Пак "приятели"
цапаха с мръсни пръсти
крилата ми,
събаряха нежния им прашец.
Дневните пеперуди
са красиви, нали?
Всеки иска ги
за трофей.
Омръзна ми
да възкръсвам от нищото.
Непоносимо е
да закърпваш жива плът.
Превръщам се
в нощно създание-
нощна пеперуда,
носеща смърт.
Нощните пеперуди
са хищници.
Не се дават лесно,
не блестят.
Не са цветни
и искрящи крилата им.
Пипни ги и ще се каеш...
В стъклен свят
отраженията
на небето са илюзии,
цветята са от хартия,
чувствата се трошат...
Там има само сенки
на спомени,
Измамен, измислен град.
Нощните пеперуди
не обичат...
Просто така им е по-добре.
Сърдиш ли ми се,
че го изричам?
А ти самият,
имаш ли си сърце?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геолина Стефанова Все права защищены
!
