Докога

Ходя по ръба, по ръба на пропаста.
Пропаста, която ти създаде за моята душа.
Ходя по ръба, по ръба на пропаста,
която ти изкопа с гадната лъжа.

Искам да се хвърля, но не смея.
Искам да умра, но не мога.

Докога ще трябва да търпя това?
Докога ще трябва да търпя болката?

Аз съм като цвете,
посято от твоите ръце.
Аз съм като цвете,
което не знае що е слънце.

Искам да се удавя в сълзите си.
Но искам и някой да ме спаси.

Докога ще трябва да търпя това?
Докога ще трябва да търпя болката?

И нека мълния да те срази -
за пролятите от мен сълзи.
И нека Бог да те накаже -
о, помогни ми, Боже!

Докога заради него ще съм сама?
Докога ще проклинам него и любовта?