Дуенде( Испания)
Дуенде, момичето ми, дуенде!
Бедрата ти са градушка, която пониква
след цветовете последни,
като смърт в ритъма се провикват:
Искам те!Гърдите ми не разбират -
“Дуенде, момичето ми, дуенде!”
Нозете ми земята пробиват,
кастанетите вече са бездна…
Нож във сърцето - за да прогледне:
Портокалови корени с петите притискаш.
ДУЕНДЕ, МОМИЧЕТО МИ, ДУЕНДЕ!
Както болест неизлечима да ме поискаш.
Дрехата ти, черната, с отрязан език
по нестинарски над огън да трепне.
Под писъка на иконата с божия лик,
дуенде, момичето ми, дуенде!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
