душа...
Самотен...сломен
...без цел
вървях по земята
...ангел падна от небесата
душата ми черна
без жал подчини...
от самосъжаление се разгневи
...от празнотата в нея...
Нямах спомен
...любов нямах...
обич и чувства и тях нямах
и по пътя към ада вървях
Ангелът се изплаши...
размаха криле...
тялото ми напусна и ме прокле
...и доброто от мен отне.
Мрак ме обгърна...Сатаната дойде
...и към мен насочи ...на звяра печата
с черна ръка ме стисна
...и към Хадес пое...
да ме захвърли в поток
...от изгубени мъртви души.
И...спомен се върна ...забравен
...за плътни и сочни устни
...на тайна една жена
...за една любов
за обич пленена...
от огън и жар...
печата започна да се топи
...дяволът се дръпна дори...
През портите на Ада ме изпрати
...но преди това...отнех му любовта
...откраднах му страстта...
Следи започнах да оставям
...във всяка жена
...карах ги да обичат
...да мечтаят дори
със страст ги подпалвах...
с любов ги горих...
влизах им в душата...
...докосвах им сърцата
...чувствата събуждах
всичко в тях възбуждах
...страстно ги обгръщах...
с целувка ги изпращах...
Така хилядолетия подред
продължавам напред
...вървя по земята
...търся жената
в която е скрита...
...моята празна душа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Стоянов Все права защищены
