Душевна недостатъчност
Не ме обвинявайте, че нямам сърце,
че пълна била съм със злоба.
Съдбата такава ми бе, че ми взе
любов и добро-чиста проба.
Не ме обвинявайте, че с празни очи
на мъките хорски аз гледам.
Животът така ми сълзите изпи,
отдавна на сълзи съм бедна.
И гледам - от хора край мене гъмжи,
но всеки бездушен и бледен...
И братя сме май по съдба, но кажи
как стана ликът ни тъй леден?
И хора, създадени за да творят,
любов да раздават, да вземат
със сенки изпълниха земния път-
човеците в нас вече дремят.
Какво изчерпа ни и обезличи?
Кое ни превърна във сноби?
И кой ли у нас съвестта заглуши?
На дявола станахме роби!!!!!!
че пълна била съм със злоба.
Съдбата такава ми бе, че ми взе
любов и добро-чиста проба.
Не ме обвинявайте, че с празни очи
на мъките хорски аз гледам.
Животът така ми сълзите изпи,
отдавна на сълзи съм бедна.
И гледам - от хора край мене гъмжи,
но всеки бездушен и бледен...
И братя сме май по съдба, но кажи
как стана ликът ни тъй леден?
И хора, създадени за да творят,
любов да раздават, да вземат
със сенки изпълниха земния път-
човеците в нас вече дремят.
Какво изчерпа ни и обезличи?
Кое ни превърна във сноби?
И кой ли у нас съвестта заглуши?
На дявола станахме роби!!!!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Стефанова Все права защищены
6
