Дървета стари с черни клони ръбести
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Дървета стари с черни клони ръбестипоскръцват тайно, скрили тъмни бухали
в хралупи древни, тайник за магьосници
и дом на змии и нечестиви сили.
И ето иде вехта, жълта вещица...
Пристъпва боса, шепне заклинания.
Щурците бягат, съскат сякаш въглени,
че нейните нозе не слагат дири...
Тя кланя се, посяга, къса чудни билета,
порасли във кости, в кърви на убитите.
Ръце извива горе, някой моли се.
И пак пристъпя жълта и сърдита.
Да найде цяр, да види змийско цвете,
години скита, нощ и път познала.
...А там личи в измръзналата пепел
кога били я жива изгорили...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
