Една любов
Една любов на вратата почука.
Дълго я чаках.Готова за нея аз бях.
Тя изгря,като мартенско слънце,
носещо радост,надежди и смях.
Поредна любов е!Дали е последна?
Дали е истинска?Не знам!
Сърце не иска туй да знае,
щом силно люби,с жар и плам.
Ще преспя страховете и няма
да се питам -Дали не греша?
Мен стига ми това да зная,
че в този свят не съм сама.
Че някому съм аз потребна
и мога някому да дам
от свойта женска,кротка нежност,
от своя дъх...от своя плам.
Дълго я чаках.Готова за нея аз бях.
Тя изгря,като мартенско слънце,
носещо радост,надежди и смях.
Поредна любов е!Дали е последна?
Дали е истинска?Не знам!
Сърце не иска туй да знае,
щом силно люби,с жар и плам.
Ще преспя страховете и няма
да се питам -Дали не греша?
Мен стига ми това да зная,
че в този свят не съм сама.
Че някому съм аз потребна
и мога някому да дам
от свойта женска,кротка нежност,
от своя дъх...от своя плам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
