16 апр. 2005 г., 13:08

Ела

154 0 0

                        Ела! <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

         Ела в сивотата на моя ден

         и разпръсни като слънце мрака!

         Вие житейски вятър студен -

         една изстрадала душа те чака...

         Дари ме с нежност такава,

         неизпитана от мене досега.

         Изпепели сърцето ми с огън.

         Мини като ураган през моята тъга.

         Отведи ме чак до звездите,

         научи ме да зная какво е любов!

         Дай ми крила за мечтите!

         Ела! Ела! Ела! Чуй моя зов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии