Есен
Под теб земятя е студена,
прегърната от хиляди листа.
С пълна гръд диша уморена,
с лятото сбогува се света.
И дъжд студен оплаква пак деня,
стене вятъра в свойта песен.
Заместила слънцето тежка мъгла.
Аз разбирам - настъпила е есен.
И в мен сърцето е студено.
Стене с вятъра и моята душа.
Притваря тя очи съвсем смирено.
Нека и аз в свойта есен да заспя.
прегърната от хиляди листа.
С пълна гръд диша уморена,
с лятото сбогува се света.
И дъжд студен оплаква пак деня,
стене вятъра в свойта песен.
Заместила слънцето тежка мъгла.
Аз разбирам - настъпила е есен.
И в мен сърцето е студено.
Стене с вятъра и моята душа.
Притваря тя очи съвсем смирено.
Нека и аз в свойта есен да заспя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Баковска Все права защищены
