Есен е... Увиснали дюлите

Есен е… Увиснали дюлите 
са надули кореми като млади невести.
Пожълтяло полето и пълно с гущери
страшна напасти! Пропищяха скакалците от нея.
Дреме селцето… Само кокошки и дядовци.
Из градините куцат прегъбени бабите.
Ровят земята, сякаш избират си място във нея.
И къщурката сякаш от скръб се е свила.
Още малко ще падне. Сирота и глуха е.
Даже мишките не живеят вече из нея.
Есен е … Увиснали дюлите
са събрали за спомен златото на слънцето.
Дреме селцето…
Един подир друг ще си идат и старците.
А аз ще продам на дядо ми къщата.