21 апр. 2006 г., 20:36

Говори ми

209 0 14

Говори ми,аз те слушам,
облегната на теб,
с притворени очи.

Пренасям се далеч по суша,
минавайки дори реки и планини.

Говори ми,още чувам,
усещам ритъма на твоето сърце.

Пулсира лудо всичко в мене,
а сърцето иска с твоито да живей.

Говори ми и не спирай!
Всеки нежен,звук новороден,
погалва моита финна струна,
изплита тон-напълно съвършен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6!!!!
  • 6)
  • Много си добра, Ани! Поздравления!6
  • Ани,какво да направиш, ако преди теб някой е казал същото със същите думи? Продължавай да пишеш и това е!И на мен ми се случвало някой да ми каже за сходство с поети които не съм чела и които не познавам, защото думите и чувствата понякога се приплитат в поезията.Но ние трябва да избягваме това и да изрязяваме себе чрез нашият собствен мироглед.
    Поздрав за стиха,хубав е!
  • има известно сходство в идеята, но само до там поне според мен.Стихотворението ти е хубаво.