5 июл. 2006 г., 23:12

Говориш вече със съмнение

113 0 12




Говориш вече със съмнение

и то е точната ни мяра

на общото ни притеснение,

в което разцъфтява вяра,

макар че твоята сълза горчива

припламва често в окото

и път в сърцето ми извива,

когато в мене гледа то - горкото!

А там, в таз искра

съзирам, че е влюбено сърцето

и има то съдба добра,

но как да разбере това, което

го мъчи и дори си плаче

и мисли, че е клето

в съдба на молещо сираче,

оплакващо в себе си детето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успешно попадение правиш, Поли-
    емоцията ми блика в красота,
    с която пък сърцето ми се моли
    да следвам пътя свят - на доброта!
  • Здравей, Джейни!
    В случая, съмнението се разглежда като успех за героинята, като просветление от пълната негативност. Приемам разсъждението ти.
    Поздрав!
  • Здравей, Гергана!
    Коментарът ти ми дава основания на увереност, че бихме могли този текст да го изкоментираме много успешно.
    Поздрав!
  • Емоцията вечно те залива,
    защото в тебе носиш доброта
    сърцето ти не иска да избира
    тъгата да погуби младостта.
  • Поздрав, Мо!
    Силен емоционален заряд носи стихът!