Говоря си със ангели.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Говоря си със ангели.
А те ми свирят с арфи от седеф.
И всеки звън е капка дъжд в мен,
пречистващ лъх на летен вятър.
Красиво е, че аз съм смъртен.
И цветето във вазата пред мен
навярно е родено, за да бъде
роден от него нежен стих...
Ще пожълтее после. Ще го хвърля.
И аз така... ще ида във пръстта.
Но ето, че в очите ми препуска време
и ето, че съм влюбен и съм стон.
И мога с дланите да хвана вятър,
и мога да се смея, и тъжа.
Затова при мене идват ангели
и свирят ми на арфи от седеф.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
