Губя те... дали?
Малко по малко, ден подир ден
Все по далече ти си от мен
Така близко до лицето
Но далеч е пътя към сърцето
усещам как ще рухне всичко
В мен, макар че те обичам
чувствам че изчезваш бавно
И не мога нищо да направя
С думи трудно ще опиша
Чувствам се така излишен
И незная що да сторя
С глас без думи ще говоря
Но какво и що да изрека
Пътищата ни да пресека
Една любов несподелена
Спомен ще остане в мене
В сърцето ми ще има
Място винаги за теб любима
А душата ми ще съхрани
Споменът за твоите очи
Утре вече сме различни
И макар да си приличаме
Само тя, единствена- съдбата
Може да ни срещне в мечтата
Моя и да я превърне във реална..
Винаги ще си за мене ти специална
Винаги ще те обичам
Даже и със думи да отричам
Моите очи не ще да скрият
че съм вечен пленник на любовната магия
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марто Все права защищены
Браво чудесно се справяш 
