Хичкок
Събудих се!
От силен,рязък вик,
моят вик!
Оглушал!
Освирепял!
Озверял!
Не поглеждам
в огледалото,
знам какво ще видя!
Не поглеждам ноктите си-
усещам ги!
Не мисля дали
са удобни зъбите ми-
чувствам че са!
Луната е пълна-
моята Луна!
Камбаната удари
полунащ ,и спря!
Тихо е!
Дано да не си мислиш за мен,
Дано!
Мислиш си!
Виждам мислите ти...
движа се по тях...
Не се приближавам,-
вътре съм!
Целувам сърцето ти....
галя го...
В предсърдието съм...
Само изчаквам да се отвори клапата...
Гладен съм....
Вкусна си...
Не ме смачквай,
аз съм просто кабърче....
не ми образувай ръжда....
Мамооооо !
Искам у домааааа....
Хичкок умря!
Да живее Хичкок!
_________________
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Барон фон Микрофон Все права защищены
