„Химия”
Удавих се в морето на бездушие и сълзи,
проронени заради действията на другите..
Омръзна ми вечното осъзнато неразбиране
и хвърчащите из облаците несбъднати приказки..
Всеки поучава, остават си само думите
и заблудите, че някой изобщо нещо „загря”,
изрази, на които не вярват даже и лудите
за чувства, смислови теми за вечността..
Време ми трябваше да стигна до извода,
че по-добре без смес от измислена химия…
Да се храним и дишаме от полезни вещества,
че неизменна била целостта и сигурността..
Писна ми от крайно неуспешните опити
да се оцвети индикатора от течността..
Само грешки – е, бях слаба по химия,
дойде ми до гуша от вечното „учене”..
И пояс не ме спаси, но нищо, ще плуваме
в мислите си далечни по гребена на сухи вълни
на цветно - безцветен и бездънен воден басейн..
Океан ли да го наричаме или прозрачна синева?
27.06.2005 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Минева Все права защищены
