31 июл. 2006 г., 15:01

Хищни дракони зелени

132 0 20

 

 

Хищни дракони зелени

пак душата ми разпъват –

търсят хора набедени,

но логично пак се спъват,

а умело се преструват

с проверени хитрини,

готвейки се да пируват

с присвоени добрини.

Сметките остават дребни,

но двубоят е жесток –

хората са непотребни:

не могат да направят скок.

Днес отново те са стръв

в блатните води заспали –

примирено гледат капки кръв,

че сърцата са предали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не , не измествам въпроса
    нито пък съм сякаш в унес
    Но не мога да спра процеса
    а това ме хвърля в стрес.

    Ще дойде ден,час и миг когато
    доброто ще е оценено и отсято

    Поздрав и усмивки до зори
  • О не , не вярвам на това.
    Какъв е този твой песимизъм?
    Гледаш ли зелено-отморява.
    А среща с дракон е героизъм.

    А сега сериозно, стига с тази тема вече.
    Загърби проблема,остави го в миналото-надалече.

    Поздрав и усмивка в този късен час от мен
  • Много точно драги ми Весан,
    моят текст от тебе е разбран-
    ти боравиш с част и цяло:
    в хаоса на всичко устояло!
  • Свободата Гера, е любов,
    щом я носят двама-
    всеки да е винаги готов,
    да не я превръща в драма,
    а това е висшата способност,
    изградена като интелект-
    тя разгръща милата пригодност,
    правеща от двамата субект.

  • Няма съмнение, че:

    "Ще дойде ден,час и миг когато
    доброто ще е оценено и отсято"

    с което "ще" измества погледа от "сега"!

    Поздрав!