И безвятърно се оплезих...
Закачлив като гъдел е вятърът.
Оглупял. Изтърван ми се смее.
Нашамарих го. Лошия пакостник!
И безвятърно се оплезих.
Но ми писна от смахната веселост.
Разкопчах свойта блуза. Разгърдих я.
И обърнах обратно лицето си.
Ако иска! Глупак! Да се сърди.
Аз се смях със смеха си. Последния.
Той заплака с тъгата на смъртен.
Не шамара болеше. Разгърдена
ме запомни, когато си тръгнах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
