и тази вечер...
И тази вечер като всички други:
Едно и също, все едно и също.
Ден- обикновен и делничен...
Кафе, цигари, работа;
кафе... е, пак отново!...
Сиво, мрачно, празно...
Стари рани наболяват,
докоснати от спомени внезапно.
Очи присвивам, болката отпращам,
от вятъра ми става хладно...
Прозореца затварям
с надежда да се стопля,
но в самота тогава
студът преобразявам.
1995г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Витанова Все права защищены
