Император Диоклетиан - VI
Живея, властвам , управлявам,
не малко време на престола
и чувствам – сякаш остарявам;
бях нявга прав като топола.
Годините ме понатиснаха,
косите ми отдавна побеляха
и раменете поувиснаха –
навремето,
какви могъщи бяха!
Но мисълта ми -
слава тебе Юпитер!
Все още трезва е
и бистра -
не страдам от духовен трипер
и водя политика
напориста.
Финансовият имперски контрол,
усилих –
данъци наложих нови;
в администрацията
няма веч разкол,
поставих я
на принципни основи.
Така властта ми в Рим
съвсем укрепна –
удобен съм на всичките авгури;
боготворят ме
с поза раболепна...
не знаят,
че магарета са щури.
В реформите,
внимателно и с мярка,
опипвам почвата
преди да надделея –
тъй християнството
превърнах в едра шарка,
за да не плаши
политическата панацея,
на моите диктаторски доктрини;
с държавата се слях,
сега се смея –
идеите ми
като херувими,
почита и елита
и плебея.
“Разделяй и владей” –
традиция това е,
що наследих от другите тирани;
в империята моя
всеки знае,
живеят римски граждани
и християни.
Традицията трябва да се спазва –
след триста, че и повече години,
на християнството отново точа брадва;
завета пазя на предтечи и роднини.
Естествено,
такъв ми е предтекста,
за да покажа на народа
недвусмислено,
ръката здрава на властта
в подтекста,
че дебне
за шептене
необмислено.
По политически причини,
гоненията са необходими –
днес християните,
но знае ли се,
кои ще са
след сто години?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
