29 янв. 2006 г., 17:32

История в хайку

101 0 8
Един самотник
вървял, вързопи съзрял,
един щастливец...

Две дъщери по
две дъщери родили,
радостен дядо...

Три семенца тук
се спрели, поникнали
три глухарчета...

Четири моми
през полето вървели
менци носели...

Пет момъка там
спрели, песен запели
на пет октави...

Шест лешояда
на високо кръжели,
шест гладни твари...

Седем бивола
кротко пасът си трева,
чао, глухарчета...

Осем вълчици
там дебнат в засада,
сбогом, биволе...

Девет легенди
девет различни съдби,
момък самотен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нали си падаш по Google, Милица!
    Пусни там, един Палечко и гледай
  • Привет, Юри!
    Съгласен съм с теб, че това не е хайку, но само строго погледнато
    Хайку на български е като българска народна песен от Родопи планина, изпята на японски
    Хайку творенията са като песъчинки в дюните на паметта...
    Отразяват сезоните или просто спомените, като малки светкавици озаряват пътя ни през вечността.
    "Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. То притежава чистотата, сферичността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, цъфнало дърво, муха или птиче - хайку ни насочва как да възприемаме живота на нещата и проблясъците на просветлението. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална, хайку е кратко събитие, което намира непосредствено точната си форма. Хайку не е израз на нещо, а съществуване на нещо. "

    Оставяйки тези малки стихчета след себе ние си поставяме знаци като малкия Палечко по пътя към дома! След време те могат да ни пренесът в света, който сме обитавали преди или да ни припомнят емоционалното състояние в него момент.
    На всички любители на ХАЙКУ подарявам това стихче:

    Пращи весело
    огъня в огнището,
    Студен слънчев ден...
  • Не беше ли ПалечкА...и не оставяха ли Хензел и Гретел трошици по пътя към дома?!
  • Това не е хайку!
  • Нали си падаш по Google, Милица!
    Пусни там, един Палечко и гледай