Из тъмните дебри на едно общество
Из тъмните дебри на едно общество
Сама съм...
чувствам се сама...
и сама живея...
заобиколена от стотици хора...
но аз все още съм сама,
сама, потънала в сива самота...
изгаряща от черни мисли за света.
И не свършват... продължават с векове...
и се чуват само гневни пристъпи и:
- „ще се мре”
Но защо да се задълбочавам?...
Всъщност аз не прекалявам,
даже доста ви спестявам,
действителността е още по-жестока,
просто трябва да сме оптимисти,
той ще дойде тока!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Ракова Все права защищены
