29 июн. 2006 г., 11:33

Избор

119 0 14
            
          ИЗБОР
 
На ада ми сама съм Сатаната
и котела подклаждам пак сама,
сама нахлузих си рогата
и водя дяволска борба.

От рая светят скъпите дрънкулки,
че раят ни се промени.
Коли, парцалки и висулки
са щастието в празните ни дни.

И паднах в ада, за да се издигна.
От черната му лава кръст да сторя
и да горя, но във ръцете с книга,
и на душата ми с ранената история.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии