12 мая 2006 г., 21:39

Изгаряне

185 0 28

С любовта си изгори
сърцето ми.
Сега е
само въглен в пепелта.
Искрица
даже не остана,
да съхрани
на огъня жарта.

С измамна нежност
покори
душата ми.
В пожари тя пламтя
и се стопи...
И потънаха
мечтите ми -
океан от лава ги покри.

Твоят огън
изгори крилете ми.
Затова сега
не мога да летя.
Изрових от пръстта 
нозете си,
а на кръста разпнах
любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Патрисия Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Жертвите на любовта са неизброими. Удържането на нейния гребен е значително по-сложна работа.
    Поздрав!
  • Чувствен стих! След, като си успяла да " изровиш от пръстта нозете си ", полети отново! Поздрав!
  • "Аз искам да бъда птицата феникс, безкрай да изгарям във огън и плам, а после живота застинал без време у мен да възкръсне от обич огрян..."
    love forever
    Бъди...
    И успей!
    Поздрави!!!

  • Страхотно е!!! Поздрави, Патрисия!!!
  • Чудесен стих! Поздрав!