Изгрев (“Шибил” – Й. Йовков)
Във тъмното една звезда се сети,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
че може и да е Зорница
Заши Му ризата ,с конци оплете
нароченият да Обича.
Той грубият си, мръсен свят
изми във извора на пътят млечен
за да я има, за да има светъл цвят
животът ни красив ала невечен...
Нощта горещото кафе изсърба
и най-накрая се реши – раздяла.
Размаха утрото отчаяната своя кърпа,
но ризата на обичта не беше вече бяла…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
