ИЗГУБЕНА
Изгубена
Отдавна се скитам без път и посока,
разнищена до дъно е душата,
но горда съм,по чужди порти ръката ми не тропа,
не търся милостиня,ни жалост от съдбата.
Ограби ме животът - надеждата в сърцето ми отне,
захвърли ме сред нищото ранена,
и ето ме - отново бродя,но къде...,
ще се сломи ли душата ми,от болка закалена?
Потъвам,губя се сред погледи безлични,
сред мрак и черна хладнина,
светът ме гледа с две очи цинични,
а исках просто малко топлина...
09.03.2006г.
Отдавна се скитам без път и посока,
разнищена до дъно е душата,
но горда съм,по чужди порти ръката ми не тропа,
не търся милостиня,ни жалост от съдбата.
Ограби ме животът - надеждата в сърцето ми отне,
захвърли ме сред нищото ранена,
и ето ме - отново бродя,но къде...,
ще се сломи ли душата ми,от болка закалена?
Потъвам,губя се сред погледи безлични,
сред мрак и черна хладнина,
светът ме гледа с две очи цинични,
а исках просто малко топлина...
09.03.2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены
