17 мая 2006 г., 21:26

ИЗГУБЕНА НЕЖНОСТ

149 0 20

Окапали листа - пожарите на есента,
покриха пътя, следите ни изтриха.
И капки дъжд по мокрите стъкла,
дори и образите в нас измиха.

Ръцете зимата скова.
Премръзнали от студ те посивяха.
И с времето прекарано в снега,
тъй изтерзани, бързо загрубяха.

А надеждата умря последна.
Разстла се като пяна в морската шир.
Тревожна и спокойна със вълните,
че поне душите ни ще живеят в мир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е, Дани. Това, което мен ме впечатли е, че в първия куплет вместо следите заличиха, повече би пасвало следите изтриха с оглед на стихосложението.
  • Винаги те чета с огромно удоволствие. Отново страхотен стих, Дани!!!
  • Окапали листа - пожарите на есента,... Много красиво сравнение!
  • Дани, поздрав за стиха!!! Красив е!!!
  • Красиво окапали ..върху листа и отново оживяха!

    Браво!)