31 мая 2006 г., 23:29

Изпитание

115 0 10
Колко е трудно
да чакаш някого,
с впити в тъмнината очи,
да очакваш и да се молиш
всеки миг, тъмното
да спре да мълчи.

Колко е трудно,
след разтърсваща буря
да търсиш стъпките,
по които вървял си преди -
стъпки, близки и истински
като щастливи очи.

Много е трудно
да вървиш, без да вярваш,
че ще стигнеш до края...
Да повярвам отново ще мога ли?
Тъмнината и бурята ни убиват,
но и създават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!
  • Браво!
    Тъмнината и бурята ни убиват,
    но и създават.
    Много ми хареса! Искрено се надявам, че отново ще повярваш. Успех!
  • ти можеш да продължиш,само трябва да повярваш!!!
  • Следвай пътя с вяра,и ще стигнеш до края!Поздрав за ситха!/6/
  • не е важен края..важното е да намираш сили да продьлжаваш напред-мн хубав стих иначе