Извинявай
С тъга в очите прибираш се у дома.
Приела съдбата, склонила глава.
Уморена, без сили за напред.
Отдала се единствено на нечий живот.
От малко се нуждаеш, а не получаваш.
Изливаш болката горчива, във възглавницата вече сива.
Нов ден...нищо ново.
Еднообразно и добре познато е твоето ежедневие.
Въпреки това не чух веднъж дори да се оплачеш.
Виж, виж всичко хубаво на вън, виж пеперудите.
Те смеят се онесени в своите игри.
Не? Не, ти непомниш радостта, мечтите и смеха.
Взе тя всичко от теб, остави те половин човек.
А ти за нея живееш, раждаш се и умираш.
Признание неще получиш, нито малко топлина.
От гордостта и ли е? Може би да.
И сега тя, разбрала вече своята вина.
Крещи силно... без глас:
"Извинявай! Извинявай, че не бях дъщерята добра!
Извинявай, че обичта ми ти не разбра!
Извинявай за косата посивяла, извинявай!
Извинявай за всяка болка и тъга!
Извинявай, не исках аз живота твой да проваля!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Последна Надежда Все права защищены
6
