6 авг. 2006 г., 16:02

Желание

125 0 8


ЖЕЛАНИЕ

Когато дойде време да си ида
и тихо да прекрача там отвъд,
не ща при мъртъвците да отида -
приятели да чуя как тъжат!


Недейте вий, другари, ме жалете,
сълзи недейте рони, на мига
вземете ме и там, при снеговете,
самичък оставете с вечността!


Натам докато гледаха очите
и тупкаше горещото сърце -
все там желаех да прекарам дните
и все бях аз с усмивка на лице.


Сложете ме на връх във планината,
с ръце копайте камъка ронлив
и вместо цвете вбийте във земята
алпийска роза, еделвайс красив!


А пък до мен не искам плоча бяла,
а донесете от върха скала -
разцепена, ронлива, почерняла,
но вечна като тази планина!


Така ме заровете, че да срещам
с незрящи си очи от вечността,
зората с алени лъчи горещи
и заедно със залез да горя!


И не въздишайте по мен, другари -
това ще прави ледният повей!
И не тъжете! Моят час удари,
но в планината вечно се живей!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии