10 июн. 2006 г., 07:29

Живот

111 0 10
Живот,една безкрайна самота. Живот,една бленувана мечта, да покорявам върхове и да откривам нови брегове, да бъда силна като побеждавам и дваж когато се предавам. Живот една опустошителна борба... за късче хляб... Живот-неспирна суета. Живот препълнен с самота. Живот отрупан с тишина- по-скоро тежка, отколкото човешка. Неспирен бяг в света, за да открием пропастта и лутане към връх огромен, за да останем...тъжен спомен, ...безкрайна тишина обливана от лунна светлина. Една прашинка в цялата вселена е моята душа неприютена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички!
    Понякога се питам какъв е смисълът на всичките ни стремежи.
    Виктория,незнам зашто не ти се вписват,но размишленията ми за живота бяха породени точно от последната мисъл.
  • Хубаво е, истинско, ама последните 2 реда...някак си не са си на мястото струва ми се, не се връзват с общата картина..Поне според мен така изглежда.
  • Здравей, Кая!!! Искам да те поздравя за страхотното стихотворение!!!
    А финалните ти думи показват, колко сме нищожни въпреки огромните си мечти и възможности!!!
  • Поздрави! Много ми хареса.
    Краят е много добър.
    6 от мен
  • Кая,стиха Ти много ми хареса!!!Поздравления!