5 авг. 2006 г., 00:28

Животът е...

199 0 28
Животът е предадено в полунощ обещание – семето откраднато от вятъра. Поникнало в нечии очи послание, прашинката в окото на скитник. Животът е милостиня във просешки длани, събрали девствеността на небето, разкъсана от изгревни рани милостиво от нощта обещани. Животът е закланото яре на двора и кръвта, попила в земята. Тежко глухарче, от семена и умора и червеят свил се във кална утроба. Животът е вечно недотъканата черга, опетнена и обгорена по края. От свещта уловена наивност, неуловим е като мисъл за рая... И още толкова много неща, които искам до открия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението е написано със замах и вдъхновение. Издава широкия хоризонт на авторовата мисъл и богатството на неговия емоционален свят. Особено ми харесва наличието на най-противоположни една на друга картини, които обаче са единна цялост и създават неповторима образност. Браво, Вестине!
  • Не мога да не се съглася и аз, че стиха ти е много добър Та за бележника...
  • херо, пардон и на домакинските съдове....
    Вестин, комплименти!
  • "жал ми е за ония хора, които не ги бива да говорят!" НАучи се да говориш, Херо... но за себе си, а не за другите.
    Цитатът е твоето мото... колко жалко за теб, да се превърнеш в жертва на собственото си мото...
    Вестин
  • Хенри няма нужда от подобни грозни комплименти. Похвали Ханк, без да намесваш друг. Аз самият харесвам стиховете му, заради оригиналния му подход да "излива" чувствата си, но това не ми пречи да бъда себе си, да бъда свободен в поезията си. Всеки е оригинален в своята чувственост, мисловност и техния исказ. Научи се да бъдеш самостоятелен. Чувствам Ясен като приятел, като съмишленик, а не като съперник. Постъпката ти е дребна, Кристиан Попов, дано не си дребен човек.
    Вестин