КАЖИ МИ...
КАЖИ МИ...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Моля те, кажи ми пак онези думи,
които шепнеше с притворени очи,
когато сладката омая помежду ни,
времето се мъчеше да заличи.
Когато слънцето докосваше ни сутрин,
и ний обичахме блажено да лежим,
преди с усмивка да ни вдигне утрото...
“Обичам те, любими!”, ми кажи.
29. 6. 2006 г.
Добрич
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
Чудесно е!
