18 июл. 2006 г., 23:09

Кажи ми

120 0 10
на Краси Колко ще чакам - не зная, колко ли нощи и дни? Но дойдеш ли тук най-накрая, "Обичам те" - ти ми кажи. Колко ли дълго да тлея ще чакам, ще търся очите ти? Не смея, не искам да се оплаквам. "Обичам те" - ти ми кажи. Бяла ще бъде луната, в небето наниз звезди. Ще тръпна пак в тишината, огряна от твойте очи. Нашите пръсти с трепет, изящно, безмълвно докосват се. В прегръдка, в унес, в див шемет стоя омагьосана. С болка към тебе поглеждам - в косите вали есента. Но зрънце щастлива надежда пробужда се в мойта душа. В такава прегръдка и лете, и зиме посрещнахме много лета. Недей се обръща, с любов погали ме и пошепни ми: "Ела!" 24.06.2000год. /Еньовден/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии