Как пострада Кумчо Вълчо
Пак е есен. Захладня.
Ситен дъжд ръми в гората.
Кумчо Вълчо огладнял,
зъзне мокър под елата
и си мисли със тъга; вкусно агънце от где да си хапне той сега. И реши, ще откраде от кошарата на дядо. Лекичко ще се промъкне и през ниската ограда тайно вътре ще се вмъкне. Бързо вечерта се спусна. Тихо горският разбойник, мислейки си, колко вкусно ще си хапне, неспокойно в тъмнината се прокрадна, дупка си направи в плета, малко агънце открадна... Ала Шаро го усети и го погна. Вълчо бяга, но гората е далече. Грабнал дрянова тояга ей, и дядо се завтече и го здравата опуха. Скъса му от бой кожуха!
и си мисли със тъга; вкусно агънце от где да си хапне той сега. И реши, ще откраде от кошарата на дядо. Лекичко ще се промъкне и през ниската ограда тайно вътре ще се вмъкне. Бързо вечерта се спусна. Тихо горският разбойник, мислейки си, колко вкусно ще си хапне, неспокойно в тъмнината се прокрадна, дупка си направи в плета, малко агънце открадна... Ала Шаро го усети и го погна. Вълчо бяга, но гората е далече. Грабнал дрянова тояга ей, и дядо се завтече и го здравата опуха. Скъса му от бой кожуха!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Рангелов Все права защищены
Много хубаво 
