10 нояб. 2005 г., 19:22

Камъче в обувката

137 0 12

Като камъче в обувката,
като гладно куче,
като първата целувка -
как можа да ми се случиш?!
То не бе любов принуда,
то не бяха сълзи, песни...
Ала всяко земно чудо
е със трите дни чудесни.
И разбираме разочаровани,
че се раждат незабравки
само в хубавите спомени.
Приказка за принц и жаба,
както и да я въртя,
щом от сватба стане свада -
време е да си вървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БОГАТ АВТОР!!!)6!!!
  • Харесва ми, защото е истинско... и много добре известна приказка6!
  • Поздравления за стихотворението! А и това е хубава философия как да се продължава напред, въпреки "камъчето в обувката"! /6/
  • Здравей Мария, и аз на два пъти бях в "Приказката за принца и жабата",
    и... на два пъти си събирах багажа, ГОРЕ ГЛАВАТА... ПИШИ И ПЛАЧИ!!! И двете ОСВОБОЖДАВАТ ДУШАТА!!! А иначе "Кумеца" е прав - 6 !!!
  • Как никой не сложи тук една шестица! Ето я
    Добре дошла!