Като крадец...

 Като крадец на слънчеви жълтици,
 които през стъклото прелъстяват,
 най-лудият от всички алхимици,
 размесваш себе си в дима
 на празника на маските тъдява,
 преглъщайки във гърч Далечината,
 която се излива в без-дома ти;
 и Tя - секира на простора - пада.
 А ти потъваш - пламъче в мъглата.