Като птица
Ти, моя неизказана болка,
ти, мое сърце – ти си свободен,
като фениксът възкръснал от жарта.
Летиш ... обикнал небесната шир,
аз гледам, взирам се във сините простори
и те търся... с вик стаен.
А болката бушува в мене
щом птицата жадувана не видя.
Където и да си, помни ме!
И някой ден ела и покажи ми
твоята безкрайна синева.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
